Реката

Гледаше хвърчилото. Малкото ù сърчице трептеше от вълнение. Жълто, зелено, червено, синьо… пъстрите цветове се носеха, подети от лекия ветрец над полянката. Летеше и трептеше, а малкото момиченце стоеше сред зелената трева, вперило възторжен поглед в шарения полет. Вятърът си играеше с несресаните кичури детска коса. Щурчета се обаждаха пронизително в краката ù. Сойка се обади от близкия храст. Толкова беше щастлива – сама на тази уютна полянка сред природата, сред аромата на пролет, трева и цъфтящи цветя. Тя направи няколко крачки напред, за да вижда по-добре хвърчилото. Рокличката ù беше скъсана и сигурно баща ù щеше да ù се кара, но в момента това нямаше значение. Важното беше хубавото хвърчило, което си направи в училище и което летеше като небесен ангел.

Вятърът се усили и поде шарената играчка и я вдигна нависоко в небето. Слънцето блестеше силно и момиченцето присви очи.
– Ето къде си била. – дрезгавият, дебел глас я стресна и тя подскочи…………………….
Очаквайте скоро целият разказ в сборника „Нощта срещу ноември“
Advertisements
Публикувано на Разкази. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s