Зеленякът – Част 1

„Нямаш нито жили, нито нерви,

Нямаш нашата злочеста плът.

Съвестта и хилядите червеи,

Никога не те гризат“

„Камък“, Далчев

 

„……..и който,

Обхваната от нечисто любопитство

Или от дързост дяволска, поиска

да раздере завесите на дните

и на съдбата образа да види,

намира не живота, а смъртта“
„Кукувица“. Далчев

Викът на онова дете промени живота на Филип Мазлоу из основи. Викът, който чу през онази ясна, топла нощ.

Сивият строг додж на Филип Мазлоу – търговски пътник от ЛА спря пред крайпътното кафене, където винаги се отбиваше навръщане към големия град след добра сделка.  КАкто винаги, когато  спираше тук, си пееше една песничка съчинена от самият него:

„Идвам специално от крастивият ЕлЕй,

За да пробутам прахосмукачки на цял ЮЕсЕй“

Този път беше сключил договор за цели двадесет парчета и смяташе да пийне подобаващо. Слезе от колата и доволно подсвирквайки си, махна невидима прашинка от ревера на кафявото си сако. После с бодра крачка се запъти към кафенето. Още от малък лъжеше доста умело и баба му се шегуваше, че лъже като търговски пътник. Може и да послъгва, но изкарва добри пари. Много и добри пари. Беше доволен от работата си, а всички останали презираше. Беше един от върхушката на средната класа, доволен от стила си на живот, от възможностите си. Имаше хубава къща с две бани, заден двор с басейн и две коли. Какво повече можеше да иска от живота?!

Ритна вратата и влезе:

–          Здрасти, Моли!- махна той към хубавичката сервитьорка пред бара.

–          Как е, Фил? Май си ударил нещо голямо, а?! – тънките й устни се разтеглиха в усмивка.

–          Цели дванадесет сделки, сладурче! Я, дай една по-голяма кана с кафе и парче пай, че тоя бизнес ми опразни стомаха..

Момичето се изкикоти и се скри в кухнята. В това време на паркинга спря жълт датсън и от него излезе едно семейство. Малкото момиченце държеше кукла с руси коси и сини, спящи очи. Беше облечено със светлосиня рокличка на бели точки с дантелена якичка, бели къси чорапки и сини лачени обувки. Филип се беше зазяпал по тях и Моли трябваше два пъти да го подбутне, за да се обърне. За разлика от  преди малко, сега бе сериозен и пое поръчката си мълчаливо. Започна да дъвче, а младото семейство влезе в закусвалнята.

Мъжът беше облечен с червена карирана риза, която висеше свободно над тесните сиви джинси, а кафявите му шприцове тропаха по дървеният под, докато се запътваше към масата зад Фил. Той беше висок и мускулест („като всеки фермер“ – помисли си Фил), с квадратно лице, добродушни очи и черна щръкнала коса. Жената бе кльощава с остри скули и мек поглед. Дълга коса с цвят на кълчища се спускаше по зелената й рокля.

Очаквайте скоро целият разказ в сборника „Нощта срещу ноември“

Advertisements
Публикувано на Разкази. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s