Зеленякът – част 2

То се връщаше. Част от господин Мазлоу – малкия Фил, бе сигурна, че зеленото чудовище ще дойда да вземе и него. Големият Фил от върха на своите 32 години не вярваше в предчувствия. Не вярваше и в Зеленяка, защото бе пораснал, бе пътувал много, видял много и знаеше, че доказателства за причината за страха му просто няма.

„Зеленяк! Ти!Не! Съ!Ще!Ству!Ваш!“ – повтаряше като мантра малкия Фил, макар да знаеше, че е там. Не искаше да повярва, че нещо толкова голямо, лигаво, зелено,  жестооко и гладно съществува. Но ако се върнеше…то щеше да го изяде.

/Малкият Фил потрепери, а по-големия просто стисна волана силно/, защото му беше обещало (?!) Кога ли е говорил с него?

Очаквайте скоро целият разказ в сборника „Нощта срещу ноември“

 

Advertisements
Публикувано на Разкази. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s