Зеленякът – част 3 – край

Филип Мазлоу седеше в никому неизвестно кафе, в затънтено градче на маса покрита с трохи и вирнали крачета мухи, в трептяща жега, пулсиращо слепоочие, но най-вече като гръмнат. Значи ето кои е убил Зеленякът – майка му и сестра му! Както и младото семейство (наскоро) , но не… Фил не беше убил баба си и дядо си… Това е невъзможно! Просто е невероятно… Но … викът (?)…. викът на сестра му, който все още ехтеше в дълбините на съзнанието му.  . . От гърлото му се чу глухо ръмжене, което бързо премина в нечовешки писък. Очите му изхвръкнаха от орбитите и се напълниха със злоба. Пламъчета ненавист заиграха в тях. Сервитьорката също изпищя, но от ужас. Защото там, на втора маса нещо ставаше. Човекът, който до преди минути разговаряше със старицата Скърф, сега ревеше. ………………………………

 

Очаквайте скоро целият разказ в сборника „Нощта срещу ноември“

18.08.1998 г.

Advertisements
Публикувано на Разкази. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s