Стъклено момиче

Тази сутрин бе прекрасна. Есента сякаш с невидима ръка бе позлатила дърветата. Нашарени с хиляди цветове и оттенъци, те се иеха щастливи с дългите си пременени клони; прегръщаха своите приятели сладкопойните птички и се семееха, когато хладния вятър разклащаше вейките им! А небето бе бистро и тъй синьо, че на Данко му се искаше  да се гмурне в него. Той бе ходил само веднъж на море, но спомена за необятната топла вода го преследваше през годините и може би до края на живота си щеше да си я спомня.

Данко седеше на мукавите си в изоставената къща и през счупения прозорец гледаше новата природа. В други дни счупеното стъкло му изглеждаше хищно озъбено, но днес …Днес то грееше, светеше като дъгата, която веднъж себе извисила над малкото заливче накрай града. Дъгата, която за него бе истинска триумфална арка, ……………………..

Очаквайте скоро целият разказ в сборника „Нощта срещу ноември“

Advertisements
Публикувано на Разкази. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Стъклено момиче

  1. begbiee каза:

    ..на пода лежеше Стъкленото момиче на хиляди малки цветни парченца, разбито също като малкото му стъклено сърчице..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s