Бялата посестрима

Заложи и последния капан и въздъхна уморено. Макар че обичаше девствените планини и тихото градче, живота на ловец и трапер вече му тежеше. Със своите петдесет и шест години му бе трудно да изкачва скалите  и тесните пътечки. Добере, че поне знаеше местата, където най-често минаваше дивеч и рядко му се случваше да прибере празна примка. Отдалечи се малко между дървета и седна направо върху боровите иглички, запали цигара и с удоволствие изпусна дим. Беше тихо, с изключение на птичите песни, които сега в късна есен бяха много нарядко и някак накъсани.

 

Очаквайте скоро целият разказ в сборника „Нощта срещу ноември“

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s