Къщата

КЪЩАТА

26.07.11

ЧАСТ 1

Глава 1

 

Имаше нещо тъжно и романтично в старата къща. Беше с основа от дялан камък, висока и с огромни прозорци, както и малка тераса на втория етаж с метален парапет. Металният парапет бе ръждясал и счупен на места и всеки път когато Рая го погледнеше, виждаше озъбената паст на хищник с остри и криви зъби, с полепнала кръв по тях. Но обичаше на път за работа да минава покрай къщата. Този дух от началото на 20в. някак й даваше спокойствие и вдъхваше увереност за бъдещия  ден.  Макар, че мазилката беше опадала и къщата да изглеждаше като болно от шарка чудовище, фасадата й излъчваше ухание на отдавна отминала епоха, когато мъжете са били джентълмени, когато дамите са имали кокетни чадърчета, а придвижването в столицата е ставало с красиви файтони и чисти коне. Сега единственото превозно средство от този тип бяха цигански каручки с дръгливи коне, които цапаха навсякъде.

Рая всяка сутрин ставаше в 06:30 ч, правеше гимнастика, пиеше чаша кафе и в 7:30 ч. беше вече на спирката, за да хване трамвая до площад Македония. Обикновено още с излизането от вкъщи слагаше слушалки в ушите си и така се откъсваше от пронизителните звуци на трамвая. Веднъж нейн познат, с който се опитваше да говори по мобилния, докато говореше й каза, че звуците около нея му приличат на шума от излитаща совалка. Освен това, слушалките в ушите, тъмните очила показваха на околните, че тя не желае да бъде обезпокоявана. Беше й писнало да става обект на закачки и свалки. Тъпите селяндури смятаха, че като е хубава  и се вози в градския транспорт, непременно е тъпа и лесно достъпна.  В девет без петнадесет слизаше на спирката и след няколко крачки виждаше старата къща. Минаваше по съседният тротоар, за да може да я вижда цялата. Въпреки излъчването на романтика от постройката, понякога тя изтръпваше от хлад, беше я леко страх (макар , че никога не би си признала) от черните и тъмни прозорци с изпочупени стъкла. Остри при това. Сякаш нещо можеше да се протегне, да вкопчи мръсни пръсти в раменете й и да я повлече вътре… в лепкава тъмнина, в миналото на живота на мъртви хора, спомени и болка. Но обичаше да  я гледа. Като рана, която не можеш да спреш да чешеш.

Очаквайте скоро целият роман на kniga-bg.com и по-добрите разпространители!

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s