Истории от автобуса: Mайка

Тя се качваше всяка сутрин от една и съща спирка във винаги пълния, вмирисан на мръсни тела и старост автобус. Това превозно средство минаваше през целия град. Въртеше по малки улички, пуфтеше по булеварди, но доставяше хиляди хора по маршрута си. Колкото и да беше стар, мръсен и бавен, винаги бе пълен с желаещи да стигнат до определена точка. В него се срещаха всякакви класи отбрано общество – от цигани, до все още млади бизнесмени, през работещи пенсионери, строители, застаряващи професори, млади майки, ученици, тинейджъри, просяци. Една мешавица, която обикновено ми късаше нервите с безсмислени разговори, вонливи миризми,мляскащи звуци от целуващи се пубертети или просто защото  е ранна утрин, жегата напира, а работата ме чака.Истинско чудо беше, че още се движи. А и истинско чудо бе, че тя винаги успяваше да се качи. Качваше се два завоя след спирката, от която се качвах аз. От третата врата, сама вдигаше количката, пренасяше я през трите високи стъпала, оставяше я на земята, помагаше на около единадесетгодишно момиченце да се качи, после нагласяше бебешката количка на „колелото“ на автобуса, вратите със съскане се затваряха и поемахме. Няколко сутрини пътувах с нея. Беше едричка жена, под трийсетте, с къса чорлава червена коса и тъмни очи. Винаги носеше спортно горнище, къси панталони и чехли. Не може да се каже, че е хубава жена. Но ако човек се вгледа в нея ще види нещо красиво, нещо светло. Момиченцето, което водеше със себе си й беше дъщеря, винаги сериозно и някак отговорно за възрастта си, то стоеше право до майка си и зад количката. В количката седи дете. Отново момиченце със широко лице, големи бузки, две опашки отстрани на главата. Детето  бавно движи ръце, крака, бавно си обръща главата, а погледа му е някак празен. Хем празен, хем пълен с чистота. И светлина. Светлината на майка му. Имах чувството, че не всичко  е наред с него. А и сякаш количката бе вече малка за него… Майката слизаше всеки път след завоя на бензиностанцията. Намираше се човек на спирката, който да поеме количката и да я свалят заедно. И всяка утрин майката беше усмихната и добра към двете си деца, погалваше ги от време на време, оправяше опашките на по-голямото момиченце, избърсваше проточила се лига от лицето на по-малкото, галеше бузките му, пипаше ръцете му, наместваше го в количката… И се усмихваше.

Срещу спирката, където слизаше се намира Центъра за рехабилитация на деца с церебрална парализа. Почти бях сигурен, че отива там всяка сутрин. И ми беше някак тъжно и тягосно да гледам как добрата майка е изтеглила късата клечка от лотарията на вечно заетия и сляп старец горе на небето. Приемаше изпитанията му с усмивка и търпение. Мисля си, че го победи в тази игра. Определено го победи.

Една сутрин реших да сляза на същата спирка и да видя, дали подозренията са ми прави. Помогнах й да свали количката и отидох на трамвайната спирка. Те пресякоха улицата и завиха надясно, подминавайки болницата.

Сякаш канара падна от сърцето ми. Видях, че се наредиха на една баничарница. Усмихнах се, защото деня вече бе прекрасен. Трамвая дойде, а аз се качих….

Това, което не видях бе, че след като си взеха закуски, те се върнаха обратно и влязоха в двора на болницата.

Advertisements
Публикувано на Разкази. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Истории от автобуса: Mайка

  1. begbiee каза:

    Много ми харесват разказите ти.

  2. aguiladelnorte каза:

    Благодаря.

  3. qgodin каза:

    Много силен разказ, докосва те… Браво! Продължавай в същия дух!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s