Отвъд края – Кучешка дупка /Глава 1/

Сто и петдесетте коня бяха залепили колата за шосето. Дървета и селски къщи прелитаха край мен като сиви метеорити загубени в светлинния блясък на слънчевия диск. Единствено от време на време, трактор или камион ме караше да намалявам скоростта. Но удоволствието беше неописуемо. Харесвах да пришпорвам звяра. Подминах отбивката за Ябланица и паднах на 40, защото долу в лявата дъга на завоя обикновено дремеха куки. Да, и този път не се излъгах. Черния звяр триумфално мина покрай тях спазвайки ограничението. А след това педала на газта отново хлътна под крака с доволен рев от страна на двигателя. На стрелките поех на ляво към Златна Панега. Това е може би най – любимия ми край от България. Малки и уюти селца, сред чиста природа, реката, добродушни селяни. Намалих скоростта и свалих стъклото до край. Навлязох в Петревене. Малко след кръчмата в центъра на селото погледнах в лявото странично огледало. Видях траурна процесия, покрай която преди минута би трябвало да съм минал. Но не бях…

Целият разказ можете да прочетете в бр. 4 от 2013 година на сп. „Дракус“ , както и в предстоящия за издаване сборник „Нощта срещу ноември“.

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Отвъд края – Кучешка дупка /Глава 1/

  1. qgodin каза:

    Прекрасен разказ. Особено прочетен на този музикален фон (поне за мен): http://youtu.be/L5QbE8fLT6I

  2. aguiladelnorte каза:

    Радвам се, че Ви харесва 🙂 А и фона си го бива!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s