Отвъд края – Есенен декупаж /Глава 3/

Пътят се виеше – река от разтопен асфалт, с вече поникнали треви в пукнатините. Всичко бе толкова запустяло, че чак забравих как са изглеждали колите и камионите, които някога са летели по него. Природата си бе върнала банкета, мантинелите бяха изгнили, къщите порутени и изоставени. Ралица вървеше все така гордо изправена няколко крачки зад мен. Чертите на красивото й лице малко се бяха изострили, но пък изглеждаше доволна и щастлива. Явно не й трябваха хора. На мен това бродене в търсене на други хора или поне на отговор какво е станало, ми се отразяваше по зле. Въпреки природата и спокойствието, хората сме социални животни и ни трябва глутница. Поне Ралица беше с мен.

Всъщност срещнахме хора….

Очаквайте скоро целият роман. Информация за закупуване ще излезе на kniga-bg.com и при по-добрите разпространители.

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s