Отвъд края – Глътка въздух /Глава 6/

Продължихме да тичаме още около час, опитвайки се да се отдалечим максимално от похитителите. Бяха понесли загуби, но не изключвахме възможността да ни последват. За съжаление не напредвахме бързо, защото Ралица беше боса и й беше доста неудобно да тича увита в моя риза. Предложих й резервните си обувки, но положението беше още по-зле там. Трудно се тича с няколко номера по-големи обувки. Свихме в една долчинка край реката и запъхтяни легнахме в огромно коренище.  И двамата бяхме потни и дишахме като динозавър с астма. Полежахме малко, докато пулса се успокои. Ралица първа се надигна:

–          Тичаш като пушач.

–          На теб пък от тичане са ти изгорели обувките – усмихнах се аз.

Ралица се засмя.

–          Благодаря ти, че се върна за мен.

Очаквайте скоро целият роман. Информация за закупуване ще излезе на kniga-bg.com и при по-добрите разпространители.

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s