Топли кафяви очи

Пролетта бе изпъстрила улицата с аромат на разцъфнал живот. Свежо-зелените листа се поклащаха от лекия полъх на топъл вятър, прекосил Средиземноморието и донесъл дух на солена морска вода и песъчинки от далечни пустини и древни градове. Пролетта бе любимия сезон на Драган, които учеше в Софийския университет втора година. Квартирата му бе малка стаичка в къща на ул. „Сан Стефано”, която имаше хубав и голям двор с цъфнала вишна, кайсия и много минзухари и синчец. Оставяше прозореца си отворен, за да нахлуят всички тези аромати дори нощем, когато все още бе малко хладно. Драган вървеше с ръце в джобовете и вдишваше с пълни гърди любовта, която природата изливаше над света. Прибираше се след лекции и нямаше търпение да излезе и чете на двора, където разполагаше един шезлонг с позволението на хазяите си.

След като направи чаша чай седна и отвори книгата, но почти веднага я сложи на коляно. Мислите му отлетяха към безрадостното детство на изоставено дете. Никога не бе познавал баща си, а майка му, за която пазеше скъп спомен, почина, когато бе на 3 годинки. В съзнанието му образът й бе неясен, но толкова светъл. Не бе запомнил черти, но си я представяше с големи, топли кафяви очи, преливащи от любов.

Очаквайте скоро в следващия сборник разкази!

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s