„Джойленд” – това е книгата, която купих веднага като излезе, но отседя най-дълго на рафта. По обективни причини. Но не това ми е думата сега…
Не се е случвало Кралят да ме разочарова с творба, това не се случи и сега. Разкошна, леко лежерна и носталгична история. Все едно глътка старо вино отпита в избата на възрожденска къща. През цялото време, докато четях книгата имах чувството, че вече съм я чел или поне, че съм преглеждал (не се сетих кой е убиеца). В добрият дух на своя талант, Кинг разказва историята на един младеж – Девин Джоунс, който бива изоставен от първата си любов, бавно, но сигурно. Заминава в градчето Хевънс бей, където е приет да работи в паркът за забавление – Джойленд. Парк от стар тип, който се управлява и поддържа по онзи така мил старовремски начин, където личното отношение към клиента е едно от най-важните неща. Девин спасява животи, навлякъл кожата на кучето Хауи, намира приятели, помага на едно дете да пусне хвърчилото си … Там е, когато приятелят му среща духът на убита жена. И е там, когато го освобождава. Развръзката на криминалната част от историята е бърза, но не това е основната линия, която авторът търси. Историята е прекрасно обстоятелствено разположена във едно време от близкото минало, за което всеки би използвал клишето „хубави години бяха”. Тези години от живота на човек, когато среща първата любов, когато губи първата си любов. Тези години, когато парковете са за хората, а не ориентирани към машините. Години на спокойствие, на лежерно наблюдаване на морето, пясъка, чайките. Намесата на Девин в живота на малкото момче с кучето и майка му – шампионка по стрелба е решаващо. Той дава на умиращото дете това, което то не може да получи от семейството си, защото прекалено се страхуват за състоянието му. Дава му тръпка, дава му емоция, дава му усмивка – нещата, без който сме мъртви приживе.
„Джойленд” е книга, която си заслужава да прочетете, заради майсторството, заради историята и заради чувствата, които внушава авторът. А аз за себе си съм сигурен, че след няколко месеца ще прочета отново.
Valentin Popov 