Щастието на Ел

Таксито беше на стоянката от поне двадесет минути. Тази сутрин се очертаваше загуба на време. А слънцето вече напичаше жестоко. Стоян не знаеше как ще издържи до осем вечерта. Пиеше трето кафе, а на седалката до него се търкаляше бутилка с минерална вода. Сигурно вече бе станала на чай. Шофьорът изпсува и отвори жълтия вестник, за да убие малко време. Тъкмо дочиташе за някаква оргия в централен столичен клуб, когато вратата се отвори.

–          Добър ден – надникна мъж на средна възраст – до Пудуяне

„Пет лева”, помисли си Стоян. „Ама по-добре пет, отколкото нула”.

–          Качвай се – махна с ръка и остави вестника на таблото.

Мъжът хлопна предната врата и отвори задната. В колата се вмъкна малко момиченце със синя рокличка, бели чорапки и бяла кордела, която придържаше буйните къдрици на черната ѝ коса.

–          Здравейте – официално поздрави детето.

След него се вмъкна  и мъжа. Стоян запали и избоботи:

–          Здравей. Как се казваш?

–          Еландрия! – огромните кафяви очи фиксираха небръснатия Стоян в огледалото за обратно виждане.

Ляв мигач. Червено.

…………………

 

Очаквайте в следващия сборник с разкази!

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s