Роклята и сбъднати мечти

Васил се прибра късно от работа. Умората бе седнала на клепачите му, а в устата му нагарчаше. Очакваше поредния сблъсък със съпругата си и изобщо нямаше сили за това. Отключи вратата на четиристайното жилище тихо с надеждата, че Гергана си е легнала вече. Стъпи на пръсти, държейки обувките си в ръка. Сложи ги съвсем тихо и тъкмо се изправяше от неудобната приклекнала поза, когато зад него се чу ясния, силен, волеви и абсолютно нетърпящ възражения глас на благоверната си половинка:
– Добра вечер, Васко. Какво се спотайваш?
–   Ъ … ..ъ. …. какво….кой – даваше си ясна сметка, че не звучи убедително, затова призова всички богове (най-вече тези на дикцията) и продължи – Спотайвам ли се?

Очаквайте скоро в следващия сборник с разкази!

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s