Дракус – бр.2/2014

Бавно минават три месеца, когато чакаш едно от малкото периодични списания на българския пазар за хорър, фантастика, фентъзи, крими и … какво ли още не!
Дойде и денят, в който получих броя. Лошото е, че чакаш дълго, а изгълтваш разказите за няколко минути. Но нека кажа по малко и за разказите, което е основната задача.

Първият разказ е на Бранимир Събев – „Наемник“. Написан е в 1 л. ед. ч. и достатъчно интересен, гарниран със свръхестествени същества, характерен образ на герой, щипка чувство за хумор, приключения и битки. Разказът е отличен в конкурса на списанието за фентъзи творба. А веднъж започнал да го четеш, просто не спираш, докато не разбереш какво представляват „лошите“ и как ще бъдат победени. Лично на мен историята и воденето на повествованието ми напомниха на книга- игра. Определено има за какво да бъде отличен този разказ.

Вторият разказ е „Цената на магията“ на Флориан Пекаж. Изключително магична история, написана с много средновековен дух и лично отношение към персонажите. Действието се води от името на едно момче (докато четях се сетих за Том Сойер), любопитството му и желанието да бъде НЕобикновено! Краят ще ви изненада. Аз гледах пет минути и се чудех наистина ли Флориан това е написал.

Третият разказ е „Дръпни си“ на Иван Атанасов. Този разказ честно казано не го разбрах. Написан е хубаво, увлекателен е, изпълнен с дим на трева, весели и живи образи, но … не го вдянах.

Четвъртият разказ е „Нощта срещу 1 ноември“, който няма да коментирам, защото не отива на автора да пише за себе си 🙂

Иван Шивачев с „Лична карта“ е следващ. Разказът му е определено идеен и една доза мистичен. Пътуване във времето и една загубена лична карта. Ще ви хареса. Уверявам ви!

Явор Цанев с „Home sweet home“ е последният автор на разказ в този брой и определено слага ясна точка. Фантатика, в която хората попадат на гостоприемна планета, с прекрасни условия за живот. С къщи. Необитаеми. Защо ли? Ами, прочетете целия разказ.

В рубриката класика е включен разказът „Жител на Каркоса“ на Амброуз Биърс (рязко ми се допи бира). Класика,откъдето и да го погледнеш. Главният герой се свестява в корените на едно дърво, но къде е града? Кратък, точен и ясен урок от Биърс как да напишем творба.

Финалът е меко казано странен за мен – хорър – хайку от Весислава Савова. Честно казано аз от поезия неразбирам, още по-малко от хайку, което си е японска запазена марка. Предполагам, че трябва да живея десетилетия в Страната на изгряващото слънце, за да добия усет към този вид изкуство (както и  към сушито), но предполагам, че е доста новаторска творба, която притежава неоспорими ценни качества.

Advertisements
Публикувано на Ревюта и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s