Кървавочервена шапчица

Някога, някъде много далеч, там където слънцето грее, планината наднича през прозорците, имало едно малко градче. Градчето било тихо и спокойно, изключително подредено, уредено и весело боядисано. В това градче, което може да се каже, че било и голямо селце. Някои биха казали и Голямо село, затова ще се придържаме към името Гол-сел. Та в Гол-сел в една крайна махала, живеела самотна жена. В миналото тя била самодива и явно родовата ѝ памет все още работела макар и на по-бавни обороти, защото обичала да носи бели дрехи, а на пролет даже вплитала цветчета в косите си и танцувала на двора на малката схлупена къща. Толкова обичала да носи бели дрехи, че се омъжвала 6 пъти. Браковете не продължавали дълго, защото се оказало, че все попада на тесногръди съпрузи, които имали против жена им да танцува по нощница на двора през нощта. Не разбирали те нежната ѝ славянска, самодивска душа. Така или иначе живота ѝ не бил лек, а единственото, което ѝ останало от тези бракове било едно детенце. Момиченцето било на четиринадесет години, височко за възрастта си, с дълга червена коса. Тази коса малко притеснявала майка ѝ, защото нито тя, нито някой от благоверните ѝ имал подобен цвят окосмяване. Обикновено се замисляла около полунощ след като попие поредната чаша сливова троянска превъзходна. Тогава дори гримът ѝ се размазвал и потичал като река Вит по бръчките на лицето. Дъщеря ѝ обичала да ходи също с бели дрехи, защото както е известно крушата не пада по-далеч от дървото. Веднъж обаче тя се била покатерила върху едно вишнево дърво, което се оказало с много чупливи клони. Паднала, сцепила си главата и бялата ѝ шапка и рокля се напоили с кръв и сок от вишни, заради това и хората я нарекли Кървавочервената шапчица. Всички в махалата я обичали. Най-вече подрастващите, които били чували от родителите си колко добра и отзивчива била майка ѝ. Обръщала внимание на всеки, които в нужда я търси. С подходяща сума. Така, че тийнеджърите стискали, колкото могат, за да порасне момиченцето и да стане голяма мома, която да им помага при нужда.

Един ден майката на Кървавочервената шапчица (Къчеша – за по-кратко) мило я извикала при изгрев слънце /около 14:00 ч/ и ѝ рекла с глас като идващ от дъното на бетонобъркачка:

–           У, ма, де си ва цела нощ?

Къчеша се надигнала от миндера, където лежала и лакирала ноктенцата си:

–           Е,па тука съм, ма? Оти питаш?

–           Яла тука да ти дам една торба, да я завлечеш на оная мумия баба ти.

–           Е-е-е-е, ма маме, тая не мое ли да доде и сама да си я вземе?

–           Къ да доде кат лежи болна като отсечена топола

–           Уф, дееее…  – навреме се спряла, че щяла да каже една дума, която при малки поводи не се казва. Кимнала на майка си, взела торбата от кухнята и тръгнала. На вратата се обърнала и рекла:

–           А, ма, дърто, ко си турила тука, че ще ми откине раменете?

–           Млъкни ма, чумо малка, ко съм турила! Ще ти кажа аз на теб. Полезни и лечебни храни за бабушкерата – печено пиленце, ама на Дюк, че е расло само на двор три декара, хранено само с отбрани органични плевели и зърно от немодифицирата царевица; турих и една бутилчица червено винце, от дедо поп, дека живее на края на улицата. Той знаеш е табиетлия и за едни ми… една услуга ми даде туй шишенце. Истинско винце от грозде, а не тия мераклийски бози, дека в денонощния продават по пет кила за два лева.

–           Сал туй ли ма? Па мноо тежи, да го …

–           Млъкни ма, млъкни и слушай! Турила съм и една буца сирене от краве млеко – без консерванти, без Е-та, без водъ, сал млеко и солчица. Натриев хлорид, ако си забраила от уроците по химия, дето… Айде, нема значение, нема да те задълбавам на тая тема, че ми дигаш кръвното и ще ти бухна един зад врата да ти останат джапанките сираци.

–           Кви жапанки ма, това са пътъчета по лев и двайсе килограма. Кирчето от съседна къща ми ги подари!

–           Оти па тоя въшльо ще ти подарява пътъци ма? Ко напраи?

–           А, па, ко, малко го подържах в ръка.

–           Уф, че си и ти, можеше и за роклА да изкараш!

–           Баща му ме вика утре нещо на гости, че неговата скумрия била в командЕровка, па ще видим.

–           И за чанта за макя си да не забравиш да искаш!

–           Добре, ма, добре. У-у-у, писна ми с тая твоя чанта.

–           И друго има ли или да пребарам чантето?

–           Има, има, питка съм турила. Без сода и от лимец. Много е арна. Всичкото манекенки само лимец яде. Тичай ся, че ще клисяви, топла я сложих.

Излязла Къчеша от двора и се завтекла към спирката, качила се на рейса и тръгнала. Като стигнала околовръстното слязла и тръгнала покрай шосето, защото баба ѝ живеела в гората и имало бая да повърви.

Повървяла има няма двадесетина минути, когато зад нея се чул клаксон. Подскочила и паднала в канавката. Чула свирене на спирачки и до нея се заковал един голям камион с огромен надпис ВОЛФ. От кабината слязъл едър, по-скоро дебел, най-вече тлъст мъж, с толкова косми, колкото Къчеша нямала дори под мишниците си и ѝ рекъл:

–           Здрасти, малката! Искаш ли за двайсе лева вълчо да те изяде?

–           Епа, що да не ме ядеш, сал няма да ме докосваш, че мама не дава.

Ухилил се Вълчо и помогнал да се качи в кабината. После потеглил рязко и камиона се затресъл по черния път, водещ на изолирана полянка.

След 3 минути Къчеша слязла вече изядена и тръгнала към баба си с леко разкрачена походка. След няколко минути, обаче умората я надвила и тя седнала да си почине. Хубаво да си почине, ама била и изгладняла. Отворила торбичката и хапнала от питката, която въпреки, че била полезна, имала вкус на хоросан. После чопнала и от пиленцето – две бедра и едно крило, осмукала шийката и го върнала в торбата. Рекла да се надигне, когато зад гърба си чула гласа на горския ловец, който живеел под наем при баба ѝ:

–           Опа, добър вечер. Аз съл любезния ловец… – после запял – И ловец съм, и рибар съм, на шапчицата мамата еб@л съм…..

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s