Зъбки, бели зъбки

„Зъбки, бели зъбки,
бели като гъбки“

 

Тихите стъпки на есента отекваха в сухите листа на брезите и буковете. Чисто синьото небе се оглеждаше във витрините на снобарските кафенета в центъра на София, където псевдо-богаташи пиеха кафета, фрешове, смуутита и други напитки. Очилата на мъжа седнал на крайната маса бяха с черни стъкла и се крепяха на дълъг, остър нос като гараванов клюн. Въпреки топлия ден беше облечен с дълъг сив шлифер, вълнена черна жилетка, изпод която надничаше яката на светлобежова риза. Дългите му крака бяха обуди в изтъркани дънки Levi’s. Облеклото му завършваше с черни боти с дебела подметка, по-скоро зимни обувки, отколкото есенни. Коста му бе също черна, малко рядка, но гелосана и сресана назад. Когато сервитьорката дойде той сви устни в тънка ивица и почти без да отваря устa поръча чай и голям ром Appletons.

 

Очаквайте скоро….

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s