Ченгето е винаги самотно

Продължението на „Стаята за спомени“, „Ченгето е винаги самотно“ вече е тук. Очаквайте скоро в следващия сборник с разкази….:

Част 1

Клинт Карсън  седеше на люлеещия се стол на верандата си с чаша черно кафе, от което се дигаше пара. Утринта бе хладна, а въздуха толкова свеж, че някои от минувачите бяха прибързали и увили шалове около вратовете си. Спокойната улица, зелените листа на дърветата, птичите песни бяха най-хубавото нещо от деня му, откакто се пенсионира. Минали бяха няколко месеца от този ден, но ченгето все още търсеше работа, информация, чудеше се с какво да запълва времето си и в общи линии живееше на принципа ден да мине, друг да дойде. Опита се да рисува, опита се да пише стихове, дори се записа на курсове по кулинария, но нищо не задържаше вниманието му така, както новина за убийство. Гледаше телевизия, слушаше новини и по оскъдните детайли „рисуваше” в съзнанието си разследването, случката, акта на насилие… Ченге. Знаеше, че до мозъка на костите си е такъв и никога няма да се промени. Когато се пенсионираше Клинт се гордееше с това, че запазил семейния живот, но съдбата му нанесе друг удар. Седмици след като се прибра вкъщи, Нела почина внезапно в съня си. Останал сам Клинт още повече се съсредоточи върху новинарските случаи, фантазията му се развихри и той дори започна да си измисля инциденти, улики, доказателства.

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s