Весела Коледа

Мазата бе студена и мръсна. Гола крушка се опитваше да разпръсне тъмнината, но мижавата жълтеникава светлина трептеше немощно като протегната ръка на алкохолик. Подът беше пръстен и цялото помещение бе пропито от миризма на влага. По каменните стени се стичаха струйки вода, а студът проникваше дълбоко в костите. Покрай стените бяха подредени малки клетки – метър на метър на метър. Във всяка една от тях седеше или лежеше дете. Момчетата и момичетата бяха мръсни, с изпокъсани дрехи и издраскани лица и ръце. Някои бяха боси. Други с мокри от сълзи лица. Единици хлипаха все още. Другите се бяха отказали. Гледаха с празни погледи пред себе си. Лежаха с ръце под тила или кръстосали крака. Умората, глада и студа ги бяха изтощили и вече не искаха нищо повече от това да се приберат вкъщи при мама и тати, на топло, да изпият чаша от така омразното им до този момент топло мляко и да легнат в креватчетата си. Бяха тук сякаш от месеци. На това място времето течеше по съвсем друг начин, отколкото навън. Някъде от дъното се чу силен плач и треперещ глас извика „Искам мамааа”. Някои деца примигнаха с очи и за секунда се отърсиха от вцепенението, но болката в смазаните от студ тела бе по-голям от този отчаян вопъл.

 

Moжете да прочетете в сайта trubadurs.com

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s