Музиката на цветята

Вече знам, че няма да дойде спасение. Поне не онова физическо спасение, на което толкова разчитахме всички. А останах само аз – обикновеният войник, който първи стъпва на новата планета, който първи се сблъсква с туземците, който първи се изправя срещу оръжията. Даже ме напушва смях. Уж на мен ми плащаха да съм пушечно месо, а то какво стана. Големите началници първи си заминаха. Последен съм, но съм толкова уморен. За какво бяха толкова битки, толкова бягане, оцеляване? След като те идват за мен. Предавателят не излъчва вече. Едно от виденията го развали. Не, не го развали. Просто започна да приема сигнала му и той не може да достигне до КЕЙ 70. Така че изход няма…

Всъщност има един. Последният заряд на оръжието ми може да ме изпрати в преизподнята за стотни от секундата. Но съм чувал, че е грехота. Баба ми вярваше в един от старите богове на планетата ни. Правеше причудливи движения с пръсти и споменаваше името „Иисус”. Мъртва религия за нашата цивилизация. Сигурно с баба ми е умрял и последния последовател на Иисус.

Всичко започна преди няколко земни седмици. Бяхме на мисия да проучим условията в звездната система, разположена в четвърти квадрант на около 3 000 000 светлинни мили от родната КЕЙ 70.

 

……………. очаквайте!

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s