Париж в кървавочервено

–   Е, Конрад, как ти допада Париж? – усмихна се Анроа и широко усмихнат прегърна госта си през рамо
–   Ха, прекрасен град. Вдъхновяващ – отвърна младият англичанин, докато оглеждаше млада куртизанка, която му махаше палаво под светлината на уличен фенер.
Анроа се засмя и се обърна към момичето:
–   Иска ли прекрасната дама да се присъедини към нас за чаша Шардоне с … полусурово червено месо?
–   Разбира се, господа. Жаждата ме мъчи от малка – премигна с тежки мигли тя
Конрад не се сдържа и с учудване попита:
–   Че как от малка? На колко години си?
Двамата французи се разсмяха искрено, а Анроа отвърна през сълзи:
–   Но любими ми братовчеде, как може да питате една дама на колко години е. Важното е, че е жадна. А вие можете да ѝ предложите питие поне, нали.
Двамата мъже си смигнаха и се разсмяха. Анроа махна на минаваща карета. Тримата се качиха в нея, а кочияшът шибна конете. Французинът му бе прошепнал адрес така известен в нощен Париж. След двадесетина минути бяха на уреченото място. Конрад слезе и подаде ръка на куртизанката, която похотливо-свенливо се усмихна и стъпи на паважа. Едва сега англичанинът си позволи да я огледа за няколко секунди. Смяташе, че момичето едва ли има повече от двадесет години. Бе слабо и бледо, с големи тъмни очи, тежък грим, който засилваше бледостта на лицето ѝ, ярко червило и бенка на лявата скула. Косата ѝ бе средно дълга, черна на едри букли. Беше я хванала с червена връзка високо на тила, разкривайки дългата си бяла шия и приятно изпъкнала ключица. Когато видя, че мъжът я гледа направи кокетен реверанс и подаде ръка:
–   Казвам се Мари, мосю.
Конрад се изчерви. Непохватно пое леката, нежна ръка и долепи устни до нея. Тромавостта на това му действие доведе до нова порция смях, затова той се обърна и огледа къде се намират. Зад тях имаше една единствена врата от явно дебело и тежко, тъмно дърво, през която влизаха по двама, по трима посетители. Едно малко прозорче се отваряше след всяко почукване. Гостите казваха нещо и вратата се отваряше бавно и тържествено. Анроа мина пред тях и почука с дръжката на елегантното бастунче по вратата, прошепна нещо на човека, който надникна, а после вратата се отвори широко.
Конрад видя сенчест коридор с каменни стени, много разноцветни драперии. Тук – там имаше хора, които говореха с питиета в ръце, на едно място видя две жени, които страстно се целуваха. Изчерви се и извърна поглед. Мари му намигна, което още повече го притесни. Добре че френския му приятел им махна да минат в един свод в ляво. Озоваха се в огромно помещение, където се чуваше говор, музика. Носеше се миризма на тютюн и алкохол. Едва намериха места в едно сепаре. Настаниха се и поръчаха вино и мезета на усмихната полугола сервитьорка, която свойски погали Анроа по бузата. Явно бе редовен посетител тук. Виното дойде и Конрад отпи. Скоро английската му сдържаност бе замъглена от алкохола и той се поотпусна. Видя на съседна маса двама мъже и една жена, които спореха доста бурно, но това което го втрещи бе поведението на жената. Прекрасно виждаше как под масата пускаше ръце ту на единия сътрапезник, ту на другия. От време на време целуваше по устата единия, в следващия момент галеше по врата другия.
–   Анроа, каква е тази компания на съседната маса? Изобщо какво е това място, на което ни доведе?
–   Виж, мили ми Конрад, тук е райско място. Всъщност адско място – разсмя се водача му – над нас се намира Адската порта.
–    Но как? Ние не сме слизали по стълби. Нима искаш да кажеш, че се намираме в катакомбите?
–   Да, мили ми Шерлок – Мари се разсмя. В този момент видя своя позната и скочи да я покани на масата.
–   Но всички тези кости, всички постулати на светата църква, Анроа? – учуди се англичанинът
–   След адската порта не важат. А на въпроса ти как сме стигнали до тук, коридора, по който минахме има наклон, почти незабележим.
–   Анри, нима тук е място за разврат и разпуснат живот?
–   Драги ми Конрад, тук можеш да срещнеш много съдии, много свещеници  и други почтени граждани на Франция, редом с пасмина артисти, художници, поети и всякакви отрепки. Всички обединени от влечението си към неограничени удоволствия.
Конрад замълча. Мари се върна с приятелката си – представи я като Франсоаз. Тя премигна и оправи кокетно разпуснатите си тежки, руси букли. Поръчаха вино и за нея. Пиха и говориха. Франсоаз заразказва някаква история толкова разпалено и махайки ръце, че бюстието и се смъкна, но тя никак не обърна внимание на разголената си гръд. Англичанинът не можеше да отлепи поглед от нея. Усети, че страстта в него напира.
От далечния край се чуха одобрителни викове и дюдюкане, хората станаха е се скупчиха. Анроа дръпна Конрад и се упъти натам, а Франсоаз и Мари повлякоха порядъчно зачервения чужденец. На крайната ъглова маса се разкри неповторима гледка на грехопадение. Конрад не можа да повярва на очите си. Млада дама се отдаваше на любовни действия от двама голи господа. Голите им тела бяха преплетени и без никаква срам те се отдаваха на съвкупление под одобрителните възгласи на тълпата зрители. Пъшкането на участниците в тази оргия се усили, когато накрая двамата мъже обляха партньорката си и се отдръпнаха, за да вдигнат свлечените си дрехи, докато дамата избърсваше лицето и косата си. Бавно тълпата се отдалечи. Конрад почувства как една малка ръка го дърпа за ръкава. Франсоаз му се усмихваше и го поведе. Анроа видя това и му махна с ръка да отива. Последното нещо, което видя е как френския му приятел притегля Мари в започва да я целува, опипвайки цялото ѝ тяло.
Събуди се в полумрак. Пламъците на няколко свещи караха сенките да танцуват в ъглите на стаята. Образите се размиваха пред очите му. Всичко бе размазано и нереално, сякаш гледа през чаша пълна с вода. Главата му се люлееше. Опита се да стане, но не можеше да помръдне ни ръцете си, ни краката си. Усещаше ги изтръпнали. От сиво-синкавия мрак изникна силует. Когато разпозна Франсоаз се опита да каже нещо, но не устата му сякаш бе пълна с памук. Момичето се приближи и го възседна. Единственото усещане в тялото му, освен отпадналост и неподвижност бе, това че се възбужда. Франсоаз бе гола. Търкаше тялото си в неговото, а после когато бе готов, осъществи полов акт. Смееше се някак странно, движенията ѝ бяха бавни и същевременно енергични като някакъв лудешки танц. Усетила,че мъжа е свършил Франсоаз се отдръпна и полюшвайки тяло се отдалечи. Запали няколко факли закрепени на стените и светлината прогони мътнеещите сенки. Конрад подскочи изненадан. От стените го гледаха празни очни орбити, бели кости, дори парчета скалпове останали по тях. Момичето видя уплахата му и се разсмя.
–   Хареса ти опиума снощи нали? Хареса ти да се любим? Намери ли любовта си англичанино? Намери ли това, което ти липсва?
Но не се страхувай. Всички умираме. Какво като сме в катакомбите. Ние сме смъртни и смъртта е в нас. Любовта е мимолетна искра, която току що ти дарих. В замяна на твоя живот. – тръсна коса и се разсмя. Безсрамно седна на фотьойл, който той до сега не бе забелязал и се разкрачи безцеремонно. Запали цигара и запуши.
–   Мъртъв си още приживе знаеш ли! По мъртъв си от тези кокаляци, които дариха живот на мен и моя господар.
Дали от опиума, който явно бе употребил или от нещо друго, на Конрад му се стори, че очите ѝ стават тъмно жълти и без зеници. Но не можеше да направи нищо друго освен да ококори очи. Видя как Франсоаз става и рисува невидими символи във въздуха с ръце и мърмори тъмни слова. После размаха ръце. Конрад повърна. Тя бе размахала отрязани ръце във въздуха, които пръскаха кръв. Тогава се сепна. С усилия извъртя видя и погледна. Неговите ръце ги нямаше. Надигна си и … не видя краката си. Изпищя без звук. Езикът му го нямаше. Франсоаз се смееше и завършваше ритуала си. От гърба ѝ изникнаха черни криле с ципи, а лицето ѝ се изкриви в хищна муцуна. Приближи се до примрелия от ужас англичанин и преряза гърлото му с нокът. Събра кръвта в една пръстена паница, отпи половината, а другата половина изля внимателно в средата на символ, който бе нарисувала в на пода на стаята. Кратко проблясване ѝ показа лицето на Сатаната. Нейният господар ѝ се усмихна и тя чу в мислите си:
–   Ти си любимия ми демон, Франсоаз. Правиш всички толкова красиво и чувствено!
После се разнесе гръмовен смях. Греховете се изкупуват скъпо, макар че нищо не струват пред лицето на Смъртта.

06.03.2015 г.
София

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s