Индианска луна

Индианецът лежеше под звездното небе, сложил ръце под главата си. Добре ощавена кожа изолираше студа от ранно пролетната земя. Не бе палил огън. Твърде опасно бе в такава близост до врага. Можеха да забележат светлината или да усетят миризмата на пушека. Звездите премигваха над него, а той си мислеше за речта на вожда Див елен и за войната, която се задаваше. Все още не бяха изровили томахавката на войната, но не се съмняваше, че скоро и това ще се случи. Твърде лоши новини идваха от източните им съседи – великото племе на чероките. Когато преди три луни вождът бе събрал военно племенния съвет, Сив вълк бе на лов. След като се прибра научи, че до бивака им е дошъл почти мъртъв техен събрат от чероките. Бе донесъл тревожни новини. От изток се изсипвали десетки бледолики, които строели поселища, имали дълги тръби, в които били затворили гърмове, убиващи братята му. Тогава вождът на Куапоу събра всички войни и им говори. Свободата им бе в опасност, стадата им бяха в опасност, земята бе в опасност. Белите унищожавали всичко по пътя си. Тъпчели това, което не им принадлежи и не се отнасяли с мир към природата. Затова решиха да изпратят съгледвачи, които да следят движенията на огнените тръби и да изготвят стратегия. Изпратиха пратеници при Сиуксите на север, но те не им повярваха. Стотина войни трябваше да се справят с нашествениците. Сивият вълк се надяваше да защити свободата си. Откакто научи за пришълците чувстваше безпокойство. От къде се бяха взели? Защо идваха и грабеха? Защо убиваха? Научи и още по кощунствени неща – убивали животни и оставяли телата им да се разлагат без да вземат кожата или месото. Защо ги убиваха, след като нямаха нужда. Та това са техни братя и сестри! Не можеше да проумее. Понякога си мислеше, че всичко е лъжа. Затова изяви желание и бе първият избран съгледвач. Трябваше да се приближи максимално до белите, да разбере колко са, какви оръжия имат и да се върне да докладва. През това време Дивия елен и Куцата лисица, шаманът им, изтегляха зимния лагер в посоката, където слънцето се прибира да нощува. Между тях и посоката откъдето идваха бледоликите щяха да останат ниски възвишения и каньони, които ще спомогнат поставянето на засади. Въпреки неизвестността за врага, Сивия вълк бе убеден в победата на племето си. Не малко битки бяха спечелили за ловни територии срещу най-близките си съседи, не малко славни войни печелеха междуплеменните игри за смелост и ловкост. Самият той бе убил вълк с голи ръце преди няколко луни. Увереността в победата се крепеше и на огромния залог – свободата. Без нея синът на прерията е мъртъв.

1  (43)Кървавата луна огряваше полето на битката. Телата лежаха разхвърляни като парцалени кукли. Оцъклени, мръсни, кървави. Куапоу бяха претърпели поражение. Бледоликите проправиха път на запад. Път осеян със сълзи, кръв и мъка. Едно от телата леко помръдна. Сивият вълк пропълзя в страни бавно. Стискаше зъби от болка. Стискаше зъби от ярост. Беше оцелял след клането. Другарите му се понесоха във Вечните ловни полета, но той бе принуден да остане. След като се отдалечи достатъчно изсвири тихо. Не след дълго се чу тропот и от нощта изплува силуета на коня му. Качи се с мъка на него и препусна към мястото на стана. Когато стигна на другия ден по обяд бе полумъртъв. Едва успя да се свлече от седлото и болезнено се стовари на земята. Видя, че вигвамите са в огън, видя фигурите на мъже, които стреляха, дърпаха жени и деца, които колеха и се гавреха с народа му. Остана да лежи в тревата. Не можеше да гледа безсилен какво се случва. Неговият вигвам се издигаше близо до този на вожда. В момента няколко бледолики издърпваха жена му Дива роса. Тя се извиваше и дращеше, но те бяха четирима. Хилеха се. Разрязаха роклята ѝ от еленова кожа, а после я изнасилиха. Сивият вълк гледаше без да трепне. Кръвта се отдръпна от лицето му, но нито един мускул не помръдна. Когато единият от извергите извади нож и преряза гърлото ѝ воинът се отдръпна пълзешком. Не усещаше физическата си болка вече. Оттегли се в гората, която започваше на десетина минути път. Пи вода от бистър поток, направи лапи от мъх, които наложи на раните си и заспа непробудно. Събуди се с настъпването на нощта. Индианска луна извиваше остри рогове над него. Остри като ножа му. Сивият вълк се надигна и приведен се спусна към бивака на племето си. Прокрадна се до вигвама си незабелязан от враговете. Измъкна една кожа, положи тялото на Дива роса на него и го уви. После бавно и много внимателно пренесе товара си в гората. Направи клада и гледа, докато огъня поглъща тялото на любимата му. Тихо напяваше древното заклинание и се поклащаше в ритъм на отвъден танц.

Спеше като заклан. Толкова уиски бе изпил, че едва се събуди, когато нещо го вдигна и тръшна обратно на земята. Измуча нещо неразбираемо, докато нещо пак го вдигаше. Ново тръшване на земята и болката стана неописуема. Костта на бедрото му се бе счупила и пронизваше четириглавия мускул. Ново повдигане и ново тръшване. Толкова силно крещеше, че не чу звука от счупените си ребра. Ново тръшване и гръбнака му поддаде. Настана тишина. Черният силует се разтопи във въздуха.

Сивият вълк легна във въглените. Племето му, Дива роза и той самият нямаше да останат неотмъстени. Огънят бавно се разгоря, кожата му започна да се цвърчи, после се поду и почерня. Вечните ловни полета….

Мразеше да е на пост. Никакво пиене, никакви жени. Скука. Седна на земята и опра пушката до себе си. Не чу нищо. Усети само как нещо студено потъва в корема му. Опита се да мръдне, но не можеше. Нещо черно го стискаше като в менгеме. Опита се да извика, но от гърлото му излезе хъркане. Нещо безмилостно натисна главата му надолу и той видя, че в корема му е отворена дупка и нещо издърпваше червата му навън. Болката бе неописуема. Отвори уста да изкрещи, но изведнъж в устата му се оказа стомаха му. Той го задъвка и издъхна в агония, която самият той бе причинявал на други хора.

Кладата тлееше. Индианската луна къпеше пепелта на Дива роса и Сив вълк. От някъде долетя орел и кацна. Клъвна нещо и извъртя глава. Жълтото му око се вгледа в горещия парцел земя….

Мразеше да е болен. Никой не идваше да го види. Другарите му се събираха в кръчми, обикаля публичните домове и никой не се сещаше, че до вчера той бе душата на компанията. А като си помисли, че даже ги беше черпил последния път. Стана от леглото и излезе клатушкайки се от стаята си. Запъти се към тоалетната в ъгъла на двора на странноприемницата. Клекна над дупката. Температурата го изгаряше. Пот изби по челото му. Усети докосване. После нещо огромно и ръбесто изскочи от дупката и го набучи. Издъхна виейки от болка от вътрешните разкъсвания. Умря в лайната, а другарите му не пожелаха да го погребат, толкова мръсен беше. Избутаха го в дупката и продължиха да ползват тоалетната по предназначение.
Орелът плесна с криле и излетя. Направи едно кръгче над кладата и се издигна нагоре към оранжевата индианска луна. Духовете бяха будни. Нещо лошо ставаше на земята. Царството му бе застрашено. Писък на орел…

Писъка на орела го събуди. Стана и се огледа. Огънят загасваше, а часовоят дремеше до него. Нещо пропука в храстите, където бяха спънати конете им. Бледоликият извади револвера и приведен се запромъква в посока на шума. Навлезе сред рехавите храсти. Тук лунната светлина не осветяваше добре предметите. Редуваха се тъмно сиви със светлосиви сенки. А и тази луна. За първи път виждаше толкова червена луна. Приближи се до конете, които пръхтяха и риеха нервно с копита. Опита се да ги успокои с думи. Погали единия по главата. Видя, че нещо помръдна. Конят се изправи на задните си крака и изръмжа като мечка. Остана на два крака. Очите му почервеняха, а от ноздрите му излезе дим. Белият опита да извика, но две тежки черни копита с нажежени подкови се стовариха върху главата му. Падна на земята и се загърчи, докато се превърна в кайма под тъпчещите го конски копита.

Скалистите планини. Далеч на запад. Далеч от вълната бледолики. Орелът летеше високо с взор към величавите планини. Планините на свободата.

 

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s