По дяволите! На къде отива този свят!

Ал Сукна, Сирия

Вятърът бръснеше пустинята и нахлуваше бурно между ниските постройки на Ал Сукна. Абдул едва дишаше. Пясъкът нахлуваше между диплите на дрехите му, удряше кожата на лицето и влизаше в носа му. Стоеше сам на улицата. Приятелчетата му не излязоха да играя. Родителите им им бяха забранили. А сам беше скучно. Мина чичо му Азиф с една камила, на която бе натоварил някакъв изкорубен шкаф:

–          Какво правиш в това време на вън, Абдул? Бързо се прибирай вкъщи.

Детето понечи да отговори, когато се чу остър пукот. Червено петно разцъфна на челото на чичо му и той се свлече в краката на животното, което уплашено измуча и тромаво избяга. Абдул стоеше и не смееше да мръдне. От изненада устата му бе отворена и пясъка нахлу в нея. Далечен вик го изтръгна от унеса. Огледа се и хукна лудо надолу по улицата към дома си. Мярна някакво движение на покрива от ляво и погледна. Сиво-бяла ниска фигура се надигна. В ръцете си държеше дълго оръжие.

„Снайперист”, помисли си сирийчето, докато тичаше за живота си.

Чу изстрел и пред краката му се вдигна облак прах.

–          Абдул! Абдул – виковете продължаваха.

Тогава видя фигурата на майка си пред вратата на дома им. Абаята ѝ се вееше от силните пориви. Беше протегнала ръце към него, а лицето ѝ бе изкривено от ужас пред опасността.

–          Мамоооо,… мамо……

……………………

Очаквайте…………….!

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s