Човекът на покрива

Библиотекарката, г-жа Симова, погледна над очилата си. Смръщи лице. Наближаваше края на работния ден, а онзи в дъното продължаваше да чете. Изпуфка с досада и се надигна из зад олющеното си бюро. Правейки се, че подрежда книги (а всъщност само ги побутваше) се приближи към него. Момчето четеше най-новата книга, която беше пристигнала със спонсорство – „Клинична ветеринарна микробиология”. Книгата струваше над триста лева и г-жа Симова се чудеше кой ще чете точно това четиво. Явно студентът учеше ветеринарна медицина и беше научил за това чудесно издание, до което нямаше друг начин да се докосне. Застанала зад гърба му г-жа Симова се прокашля:

–          Кхъ, кхъ…

Момчето не ѝ обърна внимание. Мина от другата му страна и чак тогава забеляза, че беше със слушалки в ушите. Потупа го леко по рамото. Той се обърна и извади устройството от ухото си. Чу се протяжен вокал и металически звук. Г-жа Симова разпозна групата, която и внука ѝ слушаше – Led Zeppelin.

….

 

Очаквайте!

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s