Пеперудите и Лайла

Лайла мразеше пеперуди от малка. Още на две годишна възраст бягаше от тях. Те предизвикваха отвращение, страх и погнуса. Тя тичаше в обратна посока с плач, размахвайки ръчички и търсеща спасение в мама или тати. В началото родителите ѝ си мислеха, че тази фобия постепенно ще отмине  и ще спрат паник атаките. За съжаление времето ги опроверга. Страхът нито изчезна, нито намаля. Лайла все така бягаше от пеперудите, пръскаше се с всевъзможни лосиони, когато порасна. Никога не ходи в планината, никога не отиде на море. Живееше в града и там намираше сигурност от летящите гадини. Не, че не срещаше оси и пчели, комари или гълъби, но беше далеч от пеперудите, чиито вид пораждаше страх и ужас в нея. Беше в относителна сигурност – от къщи, в автобуса, на училище и обратно. В годините на юношеството никога не излезе на среща в лятно кино, на разходка в парка, никога не се целува под някое дърво на лунна светлина. Родителите ѝ се принудиха да продадат кокетната си къща с двор в покрайнините и да вземат апартамент в града. Изхвърлиха всички цветя, за да не привличат пеперудите. Сложиха комарници. Купиха ѝ аквариум с рибки. Лайла много ги обичаше. Нямаха нищо общо с летящите същества, които я ужасяваха.

Очаквайте…

Пеперудите и Лайла

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s