Зелени, котешки очи

Хари лежи в тъмната стая, завит до брадата и плахо наднича. Въпреки че баща му надникна под леглото и в гардероба, детето е убедено, че нещо се крие зад крилата на големия дрешник.

/скръъъъц/

Съвсем тих звук, който единствено детския слух долавя.

/скръъъъъц/

Хари се завива през глава и трепери под одеалото. Готов е да изтърпи подигравките на сестра си и да извика татко си, но гърлото му е свито на топка и сухо като купчина талаш. На всичко отгоре и стомаха го свива. Пишка  му се от страх. Детето се превива на кълбо и пъха ръчички между краката си. Трепери. Отново се разнася онова проскърцване откъм гардероба. Очите му се пълнят със сълзи.

Туп…

Туп…

Туп…
Тихи и меки стъпчици, които се приближават. Урината потича, а Хари хлипа и хълца. Нещо скача на леглото му. Детето извиква стреснато. Хлипайки сваля одеялото, за да надникне. Очите му срещат две зелени светещи точки. На оскъдната светлина проблясват нокти. Хари няма нужда да се притеснява, че сестра му ще се подиграва, че е подмокрил гащите. Повече няма да се притеснява от нищо.

 

Очаквайте………….. „Зелени, котешки очи“

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s