Ангелите нямат крила

Въздухът бе пронизващо студен. За щастие в колата парното работеше на пълна сила. Видя, че светофара светва жълто и натисна спирачките леко, за да не поднесе колата в неизчистената киша. След това даде ляв мигач. Колата спря на светофара.

–              Хей, Тошко, искаш ли да се возиш на клатушките? – обърна се Георги към стоящото в детско столче момченце.

Тошко го гледаше с небесносините си големи очи и се усмихваше.

–              Да, тати!

–              Готово, дребен. Считай го за уредено.

Мъжът се обърна напред и видя, че е зелено. Тръгна бавно да завива в ляво. Отсреща идваше камион, но се движеше бавно. Георги прецени за части от секундата ситуацията и натисна газта. Колата леко поднесе.

–              Ангелите нямат крила!

Мъжът се сепна от сериозния глас на сина си и се обърна. Несъзнателно изправи волана. Вгледа се в очите на сина си. Зениците бяха станали огромни. В тях видя светлини. Като ореол на светец. Или като сияние на ангел….

Ангелите нямат крила.

Очаквайте ….

Advertisements
Публикувано на Разкази и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s