Обикновеното лице на злото от Калоян Захариев

Какво лице има злото? Как изглежда? Лесно си изкупуват грешки? Можеш ли да се изправиш срещу престъпници и да победиш? Колко е нужно да бъдеш човек? Това са въпросите, чийто отговори намерих в страхотния криминален роман на не безивестния Калоян Захариев – „Обикновеното лице на злото“. И наистина, затваряйки книгата, започваш да се вглеждаш в хората около себе си и да се чудиш дали наистина са такива, за каквито се представят.

От друга страна стила на книгата доста напомня за най-добрите криминални автори като Чандлър, Чейс и М.Конъли. Лирическият герой е млад студент, който в свободното си вре10000003056871_bме разследва случаи, за които е нает от свои приятели, познати, състуденти. Кариерата и репутацията са му ненакърнени. Има почти 100% успаваемост. Живее в квартира с хубаво момиче, което не му обръща внимание, обикаля Търново, когато се среща със стар свой приятел, който го наема да разреши случай на една година.

Габриела е 5-6 годишно момиченце, което е изчезнало на прибиране от детската градина. Една година продължава разследването. Безуспешно. Къде е тя? Какво изобщо се е случило? Има ли възмездие? Как ще постъпи един студен по право, частен детектив, ако хване престъпниците? Всички тези въпроси са конкретни, но водят след себе си глобалните – има ли смисъл да бориш злото с методите на правовата държава. На мен отговора ми хареса!

Другото позитивно нещо в романа е прекрасната атмосфера, която Калоян Захариев присъздава – Търново му е толкова дълбоко в сърцето, че се почувствах там. Бродех с героя му по уличките, качвах стълби, прескачах огради. Нишката на личния живот на героя, както и история, която преди време се е развила в Берлин, придават плътност и блясък  на образа на самоукия детектив.

Смятам, че всеки почитател на криминалния жанр би останал доволен от книгата, която разкрива това, което всички подозираме. Злото не е гротеска! Злото е обикновено и се крие за сивите лица около вас!

Advertisements
Posted in Ревюта | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Зелените цифри

Нощ. Самолетът лети на височина 7 000 м. Не знам как, но съм сигурен в това. Облаците са черни и притискат илюминаторите. От време на време проблясва светкавица. Гърмове не се чуват. Само рязкото просветване. Машината се разлюлява. Капитанът съобщава – турболенция. Пътниците са бледи и все още съвсем леко нервни. Пускам на слушалките си “Stairway to heaven”. Дали е подходящо след като така или иначе съм горе. Усмихвам се. Самолетът се разлюлява силно. Маските падат от кутиите си над главите ни. Робърт Плант извисява глас. Чувам шум и се обръщам. Момичето до мен повръща в скута си. Дръпвам се, за да не ме оцапа. Въздухът мирише на буря, макар и да няма как да го усетя. Леко се притеснявам.

……ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!

Posted in Разкази | Tagged , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Пепел от мрак

Думите на Ана Хелс винаги тежат на мястото си!

Anna Hells' Fantasy place

Валентин Попов

pepel-ot-mrak-ccc

След Нощта срещу ноември е време за нова среща с добрия зъл хорър в лицето на Валентин Попов, този път като част от колекция Дракус, която за пореден път улучва в голямото червено сърце на мишената с качествена българска литература. Макар че началото е меко казано странно, с няколко по-скоро социални, отколкото ужасяващи разказа, където чудовищата са просто хората от ежедневието ни, ритъмът бързо набира скорост, и върху читателя връхлитат вещици, пухкави деца – кръвопийчета, извънземни стриптизьорки, кръвожадни молови аниматори, психарски колекции, демонични индианци, френски дяволи и още десетки други странни, симпатични носители на смърт, с които не искате да се срещате, освен на хартия.

Страхотни идеи, доволни количества кръв, писъци и прекършени животи, рядко наличие на добър край, и гарантирано смущаващо чувство на милиард мравки по гръбнака след края на всяка история.  Най-ужасяващото нещо във вселената обичайно се оказват малките пеленачета, криещи доста интересна семейна история; музиката…

View original post 62 more words

Posted in Разкази | Вашият коментар