„Писъци“ от Horror Writers Club „Lazarus“

И рече Адриан:
– Нека бъде хорър!
И стана хорър.

След трагичната загуба за цялото ни остросюжетно общество и рок журналистика, събитията се развиха лавинообразно. Повечето, ако не всички познават Адриан Лазаровски като преводач, рок журналист и писател. Това, което масата хора не знаят е, че той главно бе ЧОВЕК, който подаваше ръка на не един и двама прохождащи автори.
И стана хорър!
През януари (2016) бе създаден клуб на авторите на хорър в България, носещ името Lazarus в чест на изявения ни патрон. През май 2016 г., по-точно на ЧЕТВЪРТИ МАЙ, когато Адриан трябваше да направи 40 години, авторите създали клуба, издадоха сборник със СЕДЕМНАДЕСЕТ ужасни ПИСЪКА. Димитър Цолов, Елена Павлова, Дамян Райнов, Делиян Маринов, Иван Димитров, Александър Драганов, Симеон Трифонов, Слави Ганев, Иван Атанасов, Сибин Майналовски, Донко Найденов, Бранимир Събев, Иван Величков, Явор Цанев, Коста Сивов, Александър Цонков – Lostov и аз, Валентин Попов – Вотан сме седемнадесет от двадесетте членове на клуба и автори, участващи в този сборник, излязъл под номер 13 от великолепната колекция „Дракус“ на издателство „Гаяна“.
А сега няколко думи от мен за всеки от разказите:

  1. „Шарлатаниада“, Димитър Цолов

Още с първото изречение Док разкрива същността на нещата и есенцията на това, на което разчитат шарлатаните – „Глупостта е сестра на Отчаянието!“. Използвачеството, злоупотребата с доверието на хората, попаднали в лапите на отчаянието и безизходността , а от там в ръцете на шарлатаните, са обект на този разказ, който завършва (както удоволствие за сетивата ми) доста кърваво и справедливо.

2.  „Хаджиконстантиновата къща“, Елена Павлова

Един от личните ми фаворити в сборника. Чудесен етно хорър, който ще достави наслада /и вкъс на желязо/ във всеки фен на жанра.
„Кръвта се стече по гърлото ѝ като наелектризираща струя“.

3. „Снайперистът“, Дамян Д. Рейнов

Темата за войната, доброто и злото, кои от двете враждуващи страни са чудовищата и кои са хората…. Чудесен пример за масова манипулация и управление на масите от тези, които имат интерес от това да бъдат следвани от заблудени индивиди.
„Лицето му представляваше издължена напред муцуна, от която се подаваше раздвоен змийски език“.

4. „Саможертвата на твореца“, Делиян Маринов

Нощно пътуване с влак, млад писател и палавата му приятелка, глад. Какво ще се случи, ако влакът спре принудително в  непрогледния мрак между две гари. О, да, правилно надушвате страх и много кръв.

5. „Приказка за смъртта“, Иван Димитров

Разказ, посветен на Адриан Лазаровски, който дава отговори на това, което се крие отвъд, края на житейския път. Още една много силна и стилно написана творба.

6. „Призраци и богове“, Александър Драганов

Един симпатичен ловец на духове, полтъргайсти или … богове, ще се озове в трудна ситуация, в която са забъркани най-различни митологични образи.

7. „Полуликия“, Симеон Трифонов

Убийство, човек – сянка, човек с половин лице! Отлична хорър творба: „Убий ме! Изведнъж всички части паснаха“!

8. „Патологично обещание (и желание)“, Слави Ганев

Много приятен разказ за любовта, изкушенията, желанията и ….. патологията на чувствата. Определено дързък разказ и един от фаворитите ми.

9. „От Санта, с любов“, Иван Атанасов

Хо-хо-хо!
„Честита Коледа, сай Кинг!
Санта Клаус“

Каква е цената на успеха и готов ли си да я платиш?

10. „Направи си сам“, Сибин Майналовски

Хейтърът на българските имена в литературата избухва напояващо с кръв и ужас и то с главен герой  СТАМАТ ПЕТРОВ. Обаче Стамат не е обикновен великотърновски селтак. О, не, драги читателю. Той е ценител и МАЙСТОР.

11. „Мисията в Навурската планина“, Донко Найденов

Армения и секретен обект, до който се добират учени в търсене на изчезнали свои колеги. Разказ с марка „Донко“.

12. „Машината“, Бранимир Събев

06.06.2016, 18:06:06

Шест истории

шест капки кръв

едно обединяващо звено

Това определено е най-добрият разказ на Бранимир от всички, които съм чел до сега.

13.  „Заразата“, Иван Величков

Какъв шедьовър! Не знам каква сделка е сключил Иван, но цената си е заслужавала. История за хорските слабости, довели до не една и две кървави жътви. И всичко това, изповядано от един папа на смъртния му одър. Може би най-добрият разказ в сборника!

14. „Записване на завещанието“, Явор Цанев

Както и очаквах, разказа на Явор Цанев се подреди сред любимите ми в този сборник. Един лихвар е на смъртен одър. Избрал е своят наследник, но освен парите му ще му завещае още нещо.
„Времето има способност да не мисли за нас, както и ние понякога забравяме за него. Получава се илюзия за мехур от безвремие, в който се носим между стените на забравата“.

15. „Господин Джоунс“, Коста Сивов

Запознайте се с г-н Джоунс – един симпатичен дебелак, който съвестно върши работата си. Обичан и харесван е от всички, въпреки наднорменото си тегло. А той харесва своята нова колежка, апетитно и сочно парче.
„Господин Джоунс пропусна доста от думите на Чарлз Хенриксен, защото усмивката на красавицата го беше омагьосала. Точно в този момент той реши, че трябва да отслабне.“

16. „Господарят на болката“, Валентин Попов-Вотан

Един разказ за извращения, болка и древен индиански дух, който надявам се ще допадне на читателите.

17. „Speculo Veritatis“, Александър Цонков – Lostov

„Огледалото на истината. Разкрива истината за човека… Някои са ми казвали как огледалото показва душите ни и че не всеки може да понесе гледката.“
А ти, драги читателю, би ли погледнал в такова огледало? Има ли нещо, от което се срамуваш или страхуваш? Би ли искал да видиш душата си гола? Прекрасен разказ на литературното откритие на 2015 година и прекрасен завършек на сборника, в който среща си дават СЕДЕМНАДЕСЕТ от ДВАДЕСЕТТЕ члена на HORROR WRITERS CLUB „LAZARUS“.
Но не се заблуждавайте! След тази среща ще сте променени. А гърлото ще ви боли от ПИСЪЦИ!

Advertisements
Posted in Ревюта | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Трубадур – Стефан Д. Стефанов

28224436Ето един нов български роман, който е на извън световно ниво. Разбира се, издаден от @Gaiana book & art studio и Явор Цанев, който с непогрешим нюх улавя новите таланти и докато другите се тупат в гърдите, колко много правят за българската литература, той тихо и мълчаливо изгражда фантастични градове, пълни с художествени шедьоври. Доста ревюта има за книгата, така че няма да се спирам подробно. Това, което на мен ми допадна най-много е мега наситеният с екшън сюжет; кървавите подробности; изобилието от жертви, майсторското описване на битките, както и представянето на личността на ТРУБАДУР на ръба между злото и доброто – сложен образ, колкото свръх естествен, толкова и земен и обикновен; изобилието с 18+ сцени и описанията, които изграждат огромен свят на фантазност, който живее и тупти собствен живот.
В интерес на истината, лично на мен втората част от книгата ми допадна повече. Там майсторството и мега таланта на Стефан обвиват с пипалата си читателя и го водят в измислен свят, където надеждата е … Там просто няма такава дума.
Бих определил „Трубадур“ като епохална по труд и образност творба, която вдига адски високо летвата на очакване за всяко негово следващо произведение.
П.П. Направо ми е неудобно, че на едно представяне получих „Трубадур“ срещу „Пепел от мрак“.

Posted in Ревюта | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Грешна база данни

Ударите на брадвата отекват в скалистите склонове и се връщат усилени като капки дъжд, барабанящи по ламаринен покрив. Надвисналите облаци са навъсени и тежки, пълни със заряд. Въздухът е гъст като захарен памук, но далеч не толкова сладък. Джейк е потен. Спира за миг и избърсва ръце в панталоните си, после отново размахва брадвата. Дървото се поклаща неуверено, а после се сгромолясва с грохот. Мъжът бърше чело и без да губи минута се заема да кастри клоните по дънера. Първите капки дъжд започват да валят по голия му гръб. Светкавица разцепва небето за микросекунда. Стъмва се. Джейк затваря очи за момент. После бързо облича избелялата риза и с брадва в ръка се спуска към къщата си. Бърза. Не иска да замръква по време на буря в гората. От тогава не иска да е сам в тъмното, където сенките са невидими. Утре ще довърши дънера и ще го довлече в двора, за да избичи дъски, с които да укрепи хамбара. След дванадесет минути вали като из ведро, а светлината на деня не е по-силна от крехкия пламък на свещица, запалена на помен. Мъжът стига до къщата си, която представлява скромна дървена колиба с голяма веранда. Събува мокрите си обувки пред прага и чак тогава влиза. Захвърля панталона и бельото си в коша за пране в ъгъла и влиза в банята. Горещата вода облива тялото му, оставяйки червени дири по загрубялата кожа. Оставя се на болката и стиска очи. Задържа дъха си – минута, две. После излиза. Бърше се с парче груб плат и навлича изтъркани дънки и сива тениска. Отива бос до хладилника и отваря вратата. Вече е тъмно.

Очаквайте скоро…

Posted in Разкази | Tagged , , , | Вашият коментар